Младото поколение и откровената самореклама

Представете си следното: Вие сте на 26 години, с 300 долара в банковата сметка. Може би живеете в дома на родителите си, може би сте се изнесли вече и се опитвате сами да се справяте в конкурентния свят. Може, с дългове след завършеното висше образование... 

Следвате идеалистични цели. Работите в индустрия, чието име е било "мръсна дума" за някои от родителите - маркетинга. Или пък професия, появила се в последното десетилетие, която те не проумяват. 

Преди десетилетия моралът беше различен. Предшестващото поколение Х на съвременните родители не уважаваше търгуването, не му харесваше. Да му се търгува, да му се продава - продукти, услуги, визия или друго, то счита за най-лошото нещо, с което човек може да се занимава. Попкултурните герои на това поколение бяха бунтари против корпоративния свят, некъпани, безкомпромисни, често безработни, изглеждащи и изтъкващи се като социални аутсайдери. 

Например, Кърт Кобейн. Той се появи на корицата на списание Rolling Stone през 1992 г., облечен в обикновена фланелка с надпис “Corporate Magazines Still Suck” и така се обяви против корпоративната култура и корпоративните списания. Така излъчи своята неохотна, противоречива връзка с медиите. Друг пример: през 1994 г. Уинона Райдър игра във филма "Хапки от реалността" - културен крайъгълен камък на гръндж ерата. Райдър във филма е амбициозна режисьорка, която е отвратена, щом масово гледан ТВ канал от рода на MTV купува документалния й филм - тя прави търговски компромис със своята артистична визия...

Но времената се промениха. Вече стана невъзможно даже да се продаде - всеки продава и се търгува. В наши дни има цели предвания, посведени на артистите като хора на бизнеса. Публиката смята, че рапърът Кание Уест е не по-малко музикален гений от много други, защото той има и модна линия. Японският художник Такаши Мураками има вече дългогодишен договор с Louis Vuitton. Дори Ким Кардашиян, която като знаменитост е известна основно с това, че е известна, е аплодирана като прозорлива бизнес жена, която успя да напълни банковата си сметка само като направи себе си продукт. 

За младите хора излагането на собствените умения и таланти като на аукцион пред този, който ще предложи най-много, вече не е табу. Това е рутинна част от нещата. Толкова са свикнали с идеята да представят себе си рекламно, че самото съмнение за нескромност вероятно не минава през ума на мнозина. Те дори не познават идеята на дилемата да се похвалят ли или не. 

През 2013 г. авторът на Gawker Хамилтън Нолан посвети статия на темата, обяснявайки какви са личностите, които успяват да се продадат. "Едно време, неотдавна, имаше идея, че някои неща на този свят трябва да имат възможност да съществуват свободно от влиянието на парите - че тези неща трябва да бъдат правени, заради тяхната собствена вътрешна стойност", написа той. По думите му тази идея вече не се взима на сериозно. 

За да се разбере тази масивна генерационна промяна, трябва само да погледнем към страшните икономически обстоятелства, в които много от младите хора са израснали. Когато си пораснал, а живееш в стаята си от детството, и имаш малко джобни пари, принципите на морала може би остават на заден план. Така е в някои случаи. По-вероятно е младежът да желае да бъде забелязан от богата корпорация и да попадне в "капана й". 

Влияние има и Силициевата дилина, с нейните митични истории за стартъпи, създадени от 20-и-нещо годишни момчета, решили да променят света (чрез социални мрежи и интернет търсачки) и успели, създавайки милиарди за себе си. Тези и други истории довеждат до това търгуването да се приравнява с желанието да се създава изкуство и двете да се считат за еднакво трансформативни. 

Стив Джобс използва езика на съвременния младежки идеализъм, за да опише работата си в Apple - може би е имал право. И сега, разбира се, останалата част от бизнес света започва да отговаря на тази технологична култура и на риториката със звезден блясък в очите. 

Не е нужно човек да бъде маркетолог, за да разбере, че това е добра стратегия. Лесно е да се задържат служителите на работното място, ако те са убедени, че трудът им служи на една велика кауза. Така не се налага мениджмънтът да будува нощем от тревоги дали няма да се появят алчни лица. Очевидно много от съвременните хора не са в бизнеса заради самата работа, а, "за да служат на другите" - това е философията. 

И така, какви са всъщност хората, които умело продават (people who “sell out”, въпреки че и това е остарял вече термин)? Може да се каже, че в новата риторика за промяна на света това са модерните, способни деца, които се саморекламират. Те и връстниците им не се тревожат и миг, че ще се почувстват компроментирани, ако им се предложи работна възможност. Те не са местни, или присъщи на някъде, те са практични. Така или иначе никога не вярват напълно на работодателите си, което автоматично изключва дилемата за продажбата на душата на корпорацията. 

По коментар на Катрин Бааб-Мугуира в сп. Quartz. Катрин е в Twitter на @Greedzilla1